Един урок, няколко начина за ангажиране на децата: съчетаване на обяснение от учителя, интерактивна игра и дискусия

Не всички деца учат по един и същи начин. Някои разбират нова идея, когато чуят ясно обяснение. Други имат нужда да я видят. На трети им е необходимо да пипнат, да се движат, да експериментират или сами да опитат нещо, преди идеята да стане ясна.

За училищата и детските градини това означава, че ангажираността не е задължително да зависи от един-единствен метод на преподаване. Един урок може да съчетава няколко формата в рамките на една и съща дейност: обяснение от учителя, интерактивна игра, практическо експериментиране и групова дискусия.

Интерактивното оборудване може да помогне тези формати да се свържат и да превърне урока в последователност, в която децата първо получават информация, после работят с нея и накрая обсъждат какво са открили.

Започнете с учителя

Технологиите не е задължително да бъдат отправната точка на един интерактивен урок.

Учителят може да започне по познат начин: да въведе тема, да зададе въпрос, да покаже пример или да обясни ново понятие. Този първи етап дава на децата контекста, от който се нуждаят, преди да преминат към практическа дейност.

Например, в урок по география учителят може да въведе планини, долини, реки и езера и да обясни как формата на релефа влияе върху движението на водата.

За по-малките деца въведението може да е по-просто: Къде отива водата, когато вали? Може ли водата да тече нагоре? Какво се случва, ако построим планина?

Важно е децата вече да имат въпрос в ума си, преди да започнат да взаимодействат с оборудването.

Преминете от обяснение към действие

Следващият етап позволява на децата да изследват същата идея чрез собствените си действия.

С iSandBOX, например, децата могат да променят формата на истински пясък, за да създадат планини, долини и равнини. Интерактивната визуализация се променя заедно с физическия пейзаж, което позволява на децата веднага да видят резултата от това, което са създали.

Вместо само да чуват, че водата тече от по-високи към по-ниски места, децата могат да изградят релеф и да наблюдават какво се случва. Те могат да променят наклона, да създадат преграда или да изкопаят ново корито и да сравнят резултатите.

Така урокът преминава от „учителят го обясни“ към „опитахме сами“.

Този преход е важен, защото интерактивната дейност е пряко свързана с темата, която се преподава. Тя не е отделна игра, добавена просто за забавление на класа.

Дайте на децата различни роли

Интерактивните дейности могат да включат и деца, които може би участват по-малко активно по време на традиционно обяснение.

Не е нужно всяко дете да изпълнява една и съща задача по едно и също време. Едно дете може да променя релефа, друго да наблюдава какво се случва, а останалите да предвиждат резултата или да обясняват какво забелязват.

Учителят може да редува тези роли през целия урок.

Например, преди да се промени релефът, една група може да отговори на въпроса: „Къде според вас ще отиде водата?“

Друга група може да направи промяната.

Трета група може да наблюдава резултата и да прецени дали първоначалното предположение е било вярно.

Това създава няколко начина за участие в един и същ учебен процес.

Спрете играта и поговорете

Един от най-полезните моменти в интерактивния урок може да настъпи, когато взаимодействието спре.

След експеримент или игра учителят може да събере децата отново и да ги помоли да обяснят какво се е случило.

Защо водата се движи в тази посока?

Какво се промени, когато направихме планината по-висока?

Защо първата ни идея не проработи?

Какво можем да променим след това?

Дискусията помага на децата да свържат преживяното с понятието, което стои зад него. Те не просто си спомнят какво са видели на интерактивната повърхност; те се учат да описват връзки, да сравняват резултати и да обясняват разсъжденията си.

За по-малките деца дори прости въпроси като „Какво се случи?“, „Защо?“ и „Какво да опитаме след това?“ могат да превърнат играта в структурирана учебна дейност.

Опитайте идеята отново

Един урок не е задължително да приключи след дискусията.

Децата могат да се върнат към интерактивната дейност с нова задача, основана на това, което току-що са научили.

Учителят може да каже: „Сега изградете релеф, в който водата достига до тази точка, без да преминава през тази зона.“

Класът вече трябва да приложи предишните си наблюдения, за да реши нов проблем.

Това създава прост учебен цикъл:

Обяснение → предвиждане → интерактивна дейност → наблюдение → дискусия → нов опит

Същата структура може да се адаптира към различни възрасти, предмети и учебни цели.

Една дейност може да включва различни типове учащи

Съчетаването на няколко формата в рамките на един урок може също да направи участието по-гъвкаво.

Децата, които се чувстват уверени в говоренето, могат да допринасят по време на дискусия. Децата, които предпочитат практическите дейности, могат да участват в експерименти. Визуалните типове учащи могат да следят промените върху интерактивната повърхност. Децата, които имат нужда от повече време, за да формулират отговор, могат първо да наблюдават какво се случва и след това да го обсъдят със съучениците си.

Целта не е децата да се разделят на фиксирани „стилове на учене“, а да се дадат на цялата група повече от един начин да подходи към едно и също понятие.

Дете, което не е разбрало напълно обяснението, може да схване идеята, след като я види в действие. Друго дете може да разбере самата дейност, но да осъзнае основния принцип едва след като го обсъди с учителя.

Учителят остава в центъра на урока

Интерактивните технологии са най-полезни, когато подкрепят ясна образователна цел.

Оборудването не е нужно да поема целия урок, а учителят не се превръща в наблюдател, докато децата играят самостоятелно.

Вместо това учителят управлява последователността: въвежда въпроса, определя задачата, кара децата да правят предположения, насочва дейността и им помага да тълкуват резултата.

Това превръща интерактивното оборудване в учебен инструмент, а не просто в допълнителен източник на забавление.

Гъвкав формат за училища и детски градини

Същият подход може да работи по различен начин в зависимост от възрастта на децата.

В детската градина урокът може да се състои от кратко обяснение, проста интерактивна задача и разговор за това какво са забелязали децата.

В началното училище учителите могат да добавят предположения, екипни роли и сравнения между различни резултати.

При по-големите деца дейността може да се превърне в структуриран експеримент: формулирайте хипотеза, променете едно условие, наблюдавайте резултата и обяснете защо се е получил.

Технологията остава същата, а сложността на задачата се променя според групата.

От слушане към изследване и обясняване

Един урок не е нужно да избира между преподаване, водено от учителя, и интерактивно учене.

Двата подхода могат да се подсилват взаимно.

Учителят дава контекст и насока. Интерактивната игра дава на децата възможност да действат върху информацията. Наблюдението прави резултата видим. Дискусията помага това преживяване да се превърне в разбиране.

С интерактивните решения на UTS Play училищата и детските градини могат да създават уроци, в които децата правят повече от това просто да слушат или гледат. Те могат да предвиждат, експериментират, обсъждат, преосмислят и опитват отново — докато учителят остава в контрол над учебния процес.

Това прави един урок по-разнообразен, без да губи образователната си структура, и дава на повече деца възможност да станат активни участници в ученето.

Научете повече за iSandBox